Човекът в Интернет (The online human)

Човекът в Интернет
е хипер-човек.
Чрез hypertext “чете” от
хипер-“библиотеката”.
С това едновременно става
част от хипер-аудиторията и
хипер-автор.

Човекът в Интернет
е кибер-човек.
Живее в постоянна
симбиоза с машината,
разделя с нея задълженията си,
радостите си, паметта си, дори личността си. . .

Човекът в Интернет
е част от цяло,
макар да е в отделно тяло
.

Човекът в Интернет
е привидно свободен,
и видимо в плен,
на своите лъжи
и на днешния ден.

The online human

The online human
is a hyper-human.
Reading through hypertext
from the hyper-library,
thus simultaneously becoming
part of the hyper-audience
and a hyper-author.

The online human
is a cyber-human.
Living in constant
symbiosis with the machine,
sharing with it their duties,
joys, their memory, even identity…

The online human
is part of whole,
despite the separate body
.

The online human
is seemingly free,
and obviously a slave,
of their own lies
and the spirit of the age.