Човекът в Интернет
е хипер-човек.
Чрез hypertext “чете” от
хипер-“библиотеката”.
С това едновременно става
част от хипер-аудиторията и
хипер-автор.

Човекът в Интернет
е кибер-човек.
Живее в постоянна
симбиоза с машината,
разделя с нея задълженията си,
радостите си, паметта си, дори личността си. . .

Човекът в Интернет
е част от цяло,
макар да е в отделно тяло.

Човекът в Интернет
е привидно свободен,
и видимо в плен,
на своите лъжи
и на днешния ден.

The online human

The online human
is a hyper-human.
Reading through hypertext
from the hyper-library,
thus simultaneously becoming
part of the hyper-audience
and a hyper-author.

The online human
is a cyber-human.
Living in constant
symbiosis with the machine,
sharing with it their duties,
joys, their memory, even identity…

The online human
is part of whole,
despite the separate body.

The online human
is seemingly free,
and obviously a slave,
of their own lies
and the spirit of the age.