“In the year 2525” by Zager and Evans

През година 2525
Ако човекът все още е жив,
Ако жената може да оцелее,
Tе може би ще намерят …

През година 3535
Няма нужда да казваш истината, да казваш лъжи.
Всичко, което мислиш, правиш и казваш
Е в хапчето, което взе днес.

През година 4545
Няма да ти трябват зъби, няма да ти трябват очи.
Няма да намериш нищо за дъвчене.
Никой няма да те погледне.

През година 5555
Ръцете ти висят отпуснати отстрани.
Краката ти нямат какво да правят.
Някаква машина го прави вместо теб.

През година 6565
Няма да ти трябва съпруг, няма да ти трябва съпруга.
Ще избираш сина си, и дъщеря си също,
От дъното на дълга стъклена тръба.

През година 7510
Ако Бог ще се върне [някога], би трябвало да успее до тогава.
Може би ще се огледа наоколо и ще каже:
„Изглежда е време за Деня на Страшния съд.“

През година 8510
Бог ще поклати могъщата си глава.
Той или ще каже „Доволен съм, [от това] какво е бил човекa.“
Или ще разруши [всичко] и ще започне наново.

През година 9595
Чудя се дали човекът ще е жив.
Той взе всичко, което тази стара земя можеше да даде.
И не е върнал нищо.

И ето минаха десет хиляди години.
Човекът е изплакал милиард сълзи.
За какво, той никога не разбра. Сега царуването му завърши.

Но през вечната нощ, блещукането на звездна светлина
Толкова много далеч, може би е едва вчера.

През година 2525 г

Ако човекът все още е жив,
Ако жената може да оцелее,
Те може би ще намерят …